Abies alba- Обикновена, Бяла ела

Произход:           Европа, в България- Стара Планина, Витошки район, Западни гранични планини, Беласица, Славянка, Пирин, Рила, Средна гора и Родопи.

Хабитус:             Достига 65 м. височина, младите клонки са овласени с ръждиви власинки, пъпките са насмолени.

Листа:                 Иглиците са дълги по 2-3 cм. разположени са хоризонтално, плоски, закрепени за стъблото с дисковидно разширение,двуредно, върху долната си страна с две бели ивици и на върха заоблени или врязани.

Плодове:            Шишарките ѝ са цилиндрични, дълги до 10-16 cm и след узряване се разпадат.

Местообитание:  Гори от 500 до 1800 метра надморска височина.

Използване:       Солитер за големи градини и паркове, в групи и съобщества. Дървесината на елата се цени в дърводобива. Младите елови дръвчета (елхи) се украсяват в домовете на християните на празника Рождество Христово.

Особености: